Съзряване
СЪЗРЯВАНЕ
Момичето облече младостта,
прозрачна в своята невинност.
Недокосната, напъпила гръдта,
разголила в очакване за нежност.
Мечтаеше ранени колене.
От страст въздишаше живота.
Препускаше със дивите коне,
целомъдрено захвърлила хомота.
Момичето сънуваше любов.
Рисуваше по свойто тяло с пръсти
и прасковата напращала с сок,
пулсираше в очакване да я откъснат.
Момичето порастваше в мечти
и пишеше любовните поеми
за своето момче. А то, уви,
навън играеше с калеми!
Емил Стоянов
17.01.2016г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Емил Стоянов Всички права запазени
