3.10.2025 г., 15:22

Търся те

175 0 0

 

 

На кого мъката си да изплача.

С кого тъгата си да споделя.

На чие рамо да положа натежалата глава.

 

Ще намеря ли очи, който не просто ще ме гледат

а ще успеят да ме видят и без думи без слова

душата ми да излекуват от проклета самота.

 

Две очи утеха те да ми дарят,

малка доза надежда да ми подарят.

Две очи да ме избавят от самотата на нощта,

в две очи сутрешните си мечти да доверя.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Петров Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...