Oct 3, 2025, 3:22 PM

Търся те

176 0 0

 

 

На кого мъката си да изплача.

С кого тъгата си да споделя.

На чие рамо да положа натежалата глава.

 

Ще намеря ли очи, който не просто ще ме гледат

а ще успеят да ме видят и без думи без слова

душата ми да излекуват от проклета самота.

 

Две очи утеха те да ми дарят,

малка доза надежда да ми подарят.

Две очи да ме избавят от самотата на нощта,

в две очи сутрешните си мечти да доверя.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петър Петров All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...