5.12.2007 г., 12:18

Тайфун

850 0 3

Докосна душата ми,

поигра си със сърцето ми,

разпиля мечтите ми и си отиде.

Никой така не ме бе гледал

и никой така нежно не бе ми говорил,

но ти го направи, а после опустоши всичко.

Дойде, повилня и си отиде.

Премина през живота ми като тайфун!

Един ден аз пак ще изваям душата си,

ще залепя сърцето си

и отново ще мечтая,

но за следващ път, ще зная

да се пазя от тайфуни,

да отблъсквам урагани

и да бягам от торнадо!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Божинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Бъди уверена!
    Поздрави
  • Благодаря!
    Още пристъпвам малко неуверено, но думите ви ми дават кураж да продължавам!
  • "Един ден аз пак ще изваям душата си,
    ще залепя сърцето си
    и отново ще мечтая,
    но за следващ път, ще зная
    да се пазя от тайфуни,
    да отблъсквам урагани
    и да бягам от торнадо!" - Тази част ми е любима!!!

    Поздрав за красивия стих!!!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...