Докосна душата ми,
поигра си със сърцето ми,
разпиля мечтите ми и си отиде.
Никой така не ме бе гледал
и никой така нежно не бе ми говорил,
но ти го направи, а после опустоши всичко.
Дойде, повилня и си отиде.
Премина през живота ми като тайфун!
Един ден аз пак ще изваям душата си,
ще залепя сърцето си
и отново ще мечтая,
но за следващ път, ще зная
да се пазя от тайфуни,
да отблъсквам урагани
и да бягам от торнадо!
© Елена Божинова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
