Докосна душата ми,
поигра си със сърцето ми,
разпиля мечтите ми и си отиде.
Никой така не ме бе гледал
и никой така нежно не бе ми говорил,
но ти го направи, а после опустоши всичко.
Дойде, повилня и си отиде.
Премина през живота ми като тайфун!
Един ден аз пак ще изваям душата си,
ще залепя сърцето си
и отново ще мечтая,
но за следващ път, ще зная
да се пазя от тайфуни,
да отблъсквам урагани
и да бягам от торнадо!
© Елена Божинова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
