Тайна
Как да разкрия чувствата си пред теб?
Как в очите аз да те погледна?
Не знам какво ще стане.
Не знам какво желая.
Не знам дори за какво мечтая.
Не искам да те нараня.
А и аз самата още едно разочарование
не мога да понеса.
По-добре всичко тайна да остане,
заключена зад хиляди врати,
Зад лъжи и фалшиви усмивки.
Нека сърцето да кърви.
Нека душата да страда.
Нека сънят дори да боли.
Нека се чувствам все едно съм в Ада.
Но лицето да грее фалшиво,
усмивка замръзнала на него да стои,
очите живот, през сълзи, да излъчват.
Ше пея, ще лудувам, ще живея ден за ден.
А вътре в мен, дълбоко, само аз ще знам,
колко болка, колко печал има там.
Тяло без душа ще бъда.
Туй е моята присъда.
Но това не ще разбереш,
защото и ти като всички останали
гледаш лицето, не те интересува сърцето.
© Ивелина Вълчева Всички права запазени