27.04.2007 г., 13:29

Тайна

886 0 2
 

Тайна


Как да разкрия чувствата си пред теб?

Как в очите аз да те погледна?

Не знам какво ще стане.

Не знам какво желая.

Не знам дори за какво мечтая.

Не искам да те нараня.

А и аз самата още едно разочарование

не мога да понеса.

По-добре всичко тайна да остане,

заключена зад хиляди врати,

Зад лъжи и фалшиви усмивки.

Нека сърцето да кърви.

Нека душата да страда.

Нека сънят дори да боли.

Нека се чувствам все едно съм в Ада.

Но лицето да грее фалшиво,

усмивка замръзнала на него да стои,

очите живот, през сълзи, да излъчват.

Ше пея, ще лудувам, ще живея ден за ден.

А вътре в мен, дълбоко, само аз ще знам,

колко болка, колко печал има там.

Тяло без душа ще бъда.

Туй е моята присъда.

Но това не ще разбереш,

защото и ти като всички останали

гледаш лицето, не те интересува сърцето.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивелина Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Наистина съм трогната!!!БЛАГОДАРЯ!!!
  • Много ми харесва...тази болка, която обрисуваш е така позната на всички и особено на мен?! Ще взема да ти стана почитател, много ми харесват стиховете ти?!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...