27 апр. 2007 г., 13:29

Тайна

891 0 2
 

Тайна


Как да разкрия чувствата си пред теб?

Как в очите аз да те погледна?

Не знам какво ще стане.

Не знам какво желая.

Не знам дори за какво мечтая.

Не искам да те нараня.

А и аз самата още едно разочарование

не мога да понеса.

По-добре всичко тайна да остане,

заключена зад хиляди врати,

Зад лъжи и фалшиви усмивки.

Нека сърцето да кърви.

Нека душата да страда.

Нека сънят дори да боли.

Нека се чувствам все едно съм в Ада.

Но лицето да грее фалшиво,

усмивка замръзнала на него да стои,

очите живот, през сълзи, да излъчват.

Ше пея, ще лудувам, ще живея ден за ден.

А вътре в мен, дълбоко, само аз ще знам,

колко болка, колко печал има там.

Тяло без душа ще бъда.

Туй е моята присъда.

Но това не ще разбереш,

защото и ти като всички останали

гледаш лицето, не те интересува сърцето.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивелина Вълчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Наистина съм трогната!!!БЛАГОДАРЯ!!!
  • Много ми харесва...тази болка, която обрисуваш е така позната на всички и особено на мен?! Ще взема да ти стана почитател, много ми харесват стиховете ти?!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...