Свобода

от тъга, от нега, от мига,

в който всичко красиво ще свърши.

От съда на духа за греха-

той прекрасното в мене прекърши.

Преживях

В студ и мрак, зима сива и дълга

С пролетта

пак на пътя безкраен се върнах.

Слънцето

жарко, ярко и сладко за кратко

ме помилва с лъчи на взаимност.

Обеща  любовта на нощта

и онази мечтана интимност.

Сутринта

лятно злато ще ми е отплата.

Участта

ми е днес болката тъй позната.

Ще вървя!

Пътят ми- тъй трънлив и коварен,

разреши ми да спра и почина.

Ще търпя,

ще преглътна сълзите горчиви.

Бях сама

и разкъсани струни поправях.

Красота

във душите им цветни познавах.

Всички тях-

тъй изстрадали и непростени

Ще оставя, не ще да забравя,

Обещах

и след края начало поставям.

Свобода

от света ни суетен и празен.

Бездната,

тайната ми болезнена пази...