Dec 3, 2022, 11:13 AM

Тайна

743 2 1

Свобода

от тъга, от нега, от мига,

в който всичко красиво ще свърши.

От съда на духа за греха-

той прекрасното в мене прекърши.

 

Преживях

В студ и мрак, зима сива и дълга

С пролетта

пак на пътя безкраен се върнах.

 

Слънцето

жарко, ярко и сладко за кратко

ме помилва с лъчи на взаимност.

Обеща  любовта на нощта

и онази мечтана интимност.

 

Сутринта

лятно злато ще ми е отплата.

Участта

ми е днес болката тъй позната.

 

Ще вървя!

Пътят ми- тъй трънлив и коварен,

разреши ми да спра и почина.

Ще търпя,

ще преглътна сълзите горчиви.

 

Бях сама

и разкъсани струни поправях.

Красота

във душите им цветни познавах.

 

Всички тях-

тъй изстрадали и непростени

Ще оставя, не ще да забравя,

Обещах

и след края начало поставям.

 

Свобода

от света ни суетен и празен.

Бездната,

тайната ми болезнена пази...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Митева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...