Тайната е древна сянка
от купола на Времето,
от първия му храм.
Укрит в контура й,
събличаш ти съдбата си -
ненужна дреха
и оставаш сам.
Следите ти покълнали
потъват
под пясъка на идващите дни.
Усмихваш се
поемаш дъх
и се унасяш
за боговете вече невидим.
Навлизаш гол
сред някакъв Оазис,
където повече
не си двулик.
А другият във теб -
навън излязъл,
клониран скита
в мъртвите ти дни...
© Младен Мисана Всички права запазени