Jan 11, 2016, 9:48 PM

Тайната

1K 1 23

 

Тайната е древна сянка
от купола на Времето,
от първия му храм.
Укрит в контура й,
събличаш ти съдбата си -
ненужна дреха
и оставаш сам.
Следите ти покълнали
потъват
под пясъка на идващите дни.
Усмихваш се
поемаш дъх
и се унасяш
за боговете вече невидим.
Навлизаш гол
сред някакъв Оазис,
където повече
не си двулик.
А другият във теб -
навън излязъл,
клониран скита
в мъртвите ти дни...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Младен Мисана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти за вниманието, Рая! Веднага отговарям. Написал съм "времето" с главна буква по 2 причини. Първо, за да не се бърка с метереологичното време. Второ, защото времето тук е като божество. Написал съм с главна буква думата "оазис", защото това не е обикновен оазис, а нещо като олтар на Истината. И най-накрая искам да дам едно пояснение за това как става оценяването. Много хора ме питат за това. Под всеки текст има 5 прозрачни звезди. Най-дясната е оценка 5. Най-лявата е оценка 1. Отляво надясно оценките растат. Застава се с курсора върху избраната звезда за оценяване /вътре в нея/ и се клипва. Това е всичко. Хубава вечер, Рая!
  • Възвишен, замислящ стих. Само не разбирам, защо думите "времето" и "оазис" са с главни букви? Обикновено това се прави в приказките, когато са глани герои, но в едно стихотворение? Доколкото си спомням в българската граматика всички нарицателни съществителни се пишат с малки букви, за разлика от немската. Извини ме, Младене!
  • Благодаря ти, Ирена! Трогнат съм, че прочете и коментира текста ми. Желая ти много хубав ден и нови творчески изяви!
  • За възможността за избор...замислящо! Хубав ден!
  • Благодаря ти за хубавото пожелание, за коментара, а и за това, че оцени текста ми, Цеца! Да имаш много хубав ден и много поводи за вдъхновение!

    Благодаря ти за хубавите думи, Ева! Трогнат съм. Относно въпроса ти. Да, мисля, че можем да съблечем съдбата си така, както змията хвърля кожата си. Защото съдбата е силата, която се опитва да ни вкара в даден път, а когато ние сами влезем в него тя става излишна. Лек и хубав ден!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...