Тайнство
Тайнство
Приятелю, защо навел глава
ти тъжно гледаш към земята?
Горя във нейните недра,
напрегнал мишци търся свободата.
Подтиснат кат надгробен камък,
изправям гръб, отърсвам рамене-
сълзата топла ме пробуди
за да излея своето сърце.
Напукват страсти острите скали-
извирам вдъхновен на вън,
преплитам пръсти в спящите треви
и им разказвам бурен сън.
Пробуждам вятъра с размахан клон,
препускам по тревясалия път-
извил снага по девствения склон,
а във поляните ми чанове звънят.
Орлица крясва, грабват ме криле
и уча се в душите да летя-
припомнил си мечтата на хлапе,
което плуваше сред дивите цветя.
Снежинките покриват моето било
с пътеки в посребрените коси,
а тайнството на пряспа се е свило-
лавина може би ще го роди.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Борис Борисов Всички права запазени
