26.01.2008 г., 9:19 ч.

Тайнството - жена 

  Поезия » Бели стихове
872 0 6

В този светъл утринен ден -

толкова  свеж и чист -

Слънцето  нежно протяга лъчи и ме гали.

Аз се събуждам от усмивката му.

Колко е бяло!

Всичко е бяло!

И леглото, и стаята, и хората...

Аз лежа уморена от щастието

и си мисля...

Аз съм безкрайно щастлива.

Няма по-щастлива от мен на света.

Аз съм  една.

Аз съм майка.

Аз съм просто жена.

С колко трепет, болка и радост се ражда животът!

Този малък живот,

който ме кара да бъда щастлива.

Безкрайно щастлива.

Да забравя умората,

за да литна от бялото легло

и да разкажа на Света:

Аз съм  безкрайно щастлива!

Аз съм майка!

Аз съм просто жена!

 

Написано 1976 г. след раждането на дъщеря ми.

Снежана Кръстанова

© Снежана Кръстанова-Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??