Тайнството - жена
В този светъл утринен ден -
толкова свеж и чист -
Слънцето нежно протяга лъчи и ме гали.
Аз се събуждам от усмивката му.
Колко е бяло!
Всичко е бяло!
И леглото, и стаята, и хората...
Аз лежа уморена от щастието
и си мисля...
Аз съм безкрайно щастлива.
Няма по-щастлива от мен на света.
Аз съм една.
Аз съм майка.
Аз съм просто жена.
С колко трепет, болка и радост се ражда животът!
Този малък живот,
който ме кара да бъда щастлива.
Безкрайно щастлива.
Да забравя умората,
за да литна от бялото легло
и да разкажа на Света:
Аз съм безкрайно щастлива!
Аз съм майка!
Аз съм просто жена!
Написано 1976 г. след раждането на дъщеря ми.
Снежана Кръстанова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Снежана Кръстанова-Иванова Всички права запазени
