Тайнството - жена
В този светъл утринен ден -
толкова свеж и чист -
Слънцето нежно протяга лъчи и ме гали.
Аз се събуждам от усмивката му.
Колко е бяло!
Всичко е бяло!
И леглото, и стаята, и хората...
Аз лежа уморена от щастието
и си мисля...
Аз съм безкрайно щастлива.
Няма по-щастлива от мен на света.
Аз съм една.
Аз съм майка.
Аз съм просто жена.
С колко трепет, болка и радост се ражда животът!
Този малък живот,
който ме кара да бъда щастлива.
Безкрайно щастлива.
Да забравя умората,
за да литна от бялото легло
и да разкажа на Света:
Аз съм безкрайно щастлива!
Аз съм майка!
Аз съм просто жена!
Написано 1976 г. след раждането на дъщеря ми.
Снежана Кръстанова
© Снежана Кръстанова-Иванова All rights reserved.
