Тайнството на изгрева
Във облачен плащ се загръща денят,
земята запява балада вълшебна,
вълните от свила в синхрон шумолят,
небето изпраща нощта си най-звездна.
От морската пяна нанизвам гердан
зората полага в коси диадема
светликът сияен се вдига засмян
копнежите сладки- да, пак ме обземат.
Сред пламъци алени стъпваме с теб
макар и насън и в света нереален
навеки любим е ликът ти тъй блед
божествен, сакрален, красив идеал е.
Аз зная- не бива, но все ми се ще
вкуса на целувките ти да позная
и с теб да се слеем във танца свещен
прекрачили прага невидим на рая.
Съдбата оплита животи безброй
пътеки човешки кръстосва безкрайно,
разбира се, няма да видя покой,
щом ревностно пазя болезнена тайна.
Но моята сила е блянът блестящ,
кралица на приказно кралство да бъда.
Ти там ме очакваш- могъщ, бял, искрящ
подарък най-скъп и най-тежка присъда...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Митева Всички права запазени
!
