27.01.2011 г., 9:48  

Тайнство

1K 0 12

Слънцето сякаш падна в морето,

заплело в лъчите си залеза,

тъжни искрици се покатериха

по гърбовете на волни делфини.

 

Хукнаха бели вълни, запремятаха

последни отблясъци в своите гриви,

порозовяла луна се огледа в небето

с последните сенки от птици.

 

В тишината изплуваха нанизи

китни звезди – като лебеди.

Тайнството на нощта обгърна земята,

в очакване слънцето пак да роди.

 

 

Весела ЙОСИФОВА

БУРГАС, 1981 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Весела,да четеш стих за морето в това студено време е надежда за очакланите,летни дни.Стопли ме.Пожелавам ти слънцето пак да роди спомените от Бурга.
  • Красиво!
  • Стиховете за залези и за изгреви са ми слабост...Прекрасно е , Веси!
  • Морето, преди толкова години... Съхранила си онази твоя чувственост и нежност и до днес. Поздрави, Веси!
  • ... и всичко си изплела от Светлина в нежни отблясъци...

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...