27 ene 2011, 9:48  

Тайнство

1K 0 12

Слънцето сякаш падна в морето,

заплело в лъчите си залеза,

тъжни искрици се покатериха

по гърбовете на волни делфини.

 

Хукнаха бели вълни, запремятаха

последни отблясъци в своите гриви,

порозовяла луна се огледа в небето

с последните сенки от птици.

 

В тишината изплуваха нанизи

китни звезди – като лебеди.

Тайнството на нощта обгърна земята,

в очакване слънцето пак да роди.

 

 

Весела ЙОСИФОВА

БУРГАС, 1981 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Весела,да четеш стих за морето в това студено време е надежда за очакланите,летни дни.Стопли ме.Пожелавам ти слънцето пак да роди спомените от Бурга.
  • Красиво!
  • Стиховете за залези и за изгреви са ми слабост...Прекрасно е , Веси!
  • Морето, преди толкова години... Съхранила си онази твоя чувственост и нежност и до днес. Поздрави, Веси!
  • ... и всичко си изплела от Светлина в нежни отблясъци...

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...