2.03.2010 г., 13:43

Така

590 0 1

Кажи го така -

да усетя, че с мен си летял.

Кажи го така -

да усетя

как риеш в дълбокото

и аз,

изтръпнала и напъпила,

викам

от близост,

която е срила стените ми,

срила мен,

приютила инстинкта

за бъдене.

С вик

посрещам живота ти.

Ти

ми даваш живота си.

Направи го така

да няма съмнения

и вечер, когато те срещам,

да знам,

че си бързал към мен.

И когато

до мене притихнеш,

да знам, че си тук-

където винаги си искал.

9.02.2010.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • приютила инстинкта
    за бъдене.
    С вик
    посрещам живота ти.

    Много добро!
    Поздрав!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...