Кажи го така -
да усетя, че с мен си летял.
Кажи го така -
да усетя
как риеш в дълбокото
и аз,
изтръпнала и напъпила,
викам
от близост,
която е срила стените ми,
срила мен,
приютила инстинкта
за бъдене.
С вик
посрещам живота ти.
Ти
ми даваш живота си.
Направи го така
да няма съмнения
и вечер, когато те срещам,
да знам,
че си бързал към мен.
И когато
до мене притихнеш,
да знам, че си тук-
където винаги си искал.
9.02.2010.
© Милена Иванова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
