Кажи го така -
да усетя, че с мен си летял.
Кажи го така -
да усетя
как риеш в дълбокото
и аз,
изтръпнала и напъпила,
викам
от близост,
която е срила стените ми,
срила мен,
приютила инстинкта
за бъдене.
С вик
посрещам живота ти.
Ти
ми даваш живота си.
Направи го така
да няма съмнения
и вечер, когато те срещам,
да знам,
че си бързал към мен.
И когато
до мене притихнеш,
да знам, че си тук-
където винаги си искал.
9.02.2010.
© Милена Иванова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
