2 мар. 2010 г., 13:43

Така

601 0 1

Кажи го така -

да усетя, че с мен си летял.

Кажи го така -

да усетя

как риеш в дълбокото

и аз,

изтръпнала и напъпила,

викам

от близост,

която е срила стените ми,

срила мен,

приютила инстинкта

за бъдене.

С вик

посрещам живота ти.

Ти

ми даваш живота си.

Направи го така

да няма съмнения

и вечер, когато те срещам,

да знам,

че си бързал към мен.

И когато

до мене притихнеш,

да знам, че си тук-

където винаги си искал.

9.02.2010.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милена Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • приютила инстинкта
    за бъдене.
    С вик
    посрещам живота ти.

    Много добро!
    Поздрав!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...