http://www.youtube.com/watch?v=5YXVMCHG-Nk
Така било. С стени от кибритени клечки,
изграждам замъци красиви, но нетрайни,
и търся уж малки, невинни пречки,
да те извадят от моята безкрайност.
Така било. На Дявола любимата,
погубена от своята единственост,
и Рай, и Ад в очите си имала,
но ги сменила за разпиляна безсмисленост.
Така било. Сред полета биполярни,
сама закривам следите си към вкъщи,
сама се губя по пътища невярни...
Ще ме обичаш ли, ако вечно си остана същата?
09.12.2009г.
гр. Сан Фернандо
© Събина Брайчева Всички права запазени
Вярвам в теб...! Прегръдки!