9 дек. 2009 г., 22:03

Така било

684 0 2

http://www.youtube.com/watch?v=5YXVMCHG-Nk


Така било. С стени от кибритени клечки,
изграждам замъци красиви, но нетрайни,
и търся уж малки, невинни пречки,
да те извадят от моята безкрайност.

Така било. На Дявола любимата,
погубена от своята единственост,
и Рай, и Ад в очите си имала,
но ги сменила за разпиляна безсмисленост.

Така било. Сред полета биполярни,
сама закривам следите си към вкъщи,
сама се губя по пътища невярни...
Ще ме обичаш ли, ако вечно си остана същата?

09.12.2009г.
гр. Сан Фернандо

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Събина Брайчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...