Така де... нещо човешко!
Така де... нещо човешко!
Приискало ми се е...
за нас със теб...
... така де... нещо човешко!
Еee… Не е кой знай какво...
Нали не изглеждам като Смешко?
Не, не... и не е толкова спешно!
Приискало ми се е...
Но моля те... Не, не, не!
Не се усмихвай!
... и не ме разбирай погрешно!
Та приискало ми се е...
Нещо да трепти и във теб! И във мен!
Да го има и във нощ.
Да го има и във ден.
Да го има без усилие... ей така.
За ръка да се държим... И на сън! И на яве!
Да тече по между ни любовта,
като чиста хубава река.
Водата й да ни носи духовно здраве.
Камъните остри в нас да изглажда с ласка.
Те да са обли, гладки и красиви,
да са откровени голи и без маска.
Сутрин във прозрачност слънцето да ги огрява.
От допира със другия...
и от човешката топла приятност,
на никого пръв да не му се става!
Съмнението за това...
сянката си да забравя.
По дъното на реката ни любовна
да бляскат светлинки игриви
И дните ни докрая никак...
ама... никак да не са сиви!
Приискало ми се е...
за нас със теб...
... така де... нещо човешко!
Rygit
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ригит Всички права запазени
