9.03.2012 г., 15:29

Така е бяло...

1.2K 0 25

 

 

                                Провокирано...

 

 

 

 

Така е бяло вече в дните ми.
От бяло тишината онемя.
Небето ми
се скри,

отиде си...
И птиците отлитнаха
наникъде
cлед моята изгубена дъга.
Земята в клоните се свря.
И няма корени...

Гнездата се посяха в дири
от смачкани черупки и пера...
И ще поникне ли надеждата, не зная...
И не разбрах кога, къде, кои
със бяло светлината ослепиха...
И вече бели ириси са дните ми -
зеници празни с нищо и с мълчание...

И аз не зная вече смисъла...


 


Така е бяло, 
                      бяло,
                                 бяло,
                                           бяло...


Така е плътно с бяло бездихание...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Гоцева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Душата ми плаче за сняг
    за чисто, за бяло душата ми плаче...."
    Спомних си го, защото много го харесвам , а ти с твоето "бяло" го догонваш успешно!
  • Душата ти е чиста, свежа, бяла! Поезията, която ражда тя, е вълшебна! Поздравявам те!
  • Ще поникне върху поетичната ти бяла душа! Много е хубаво!
  • Браво Елена,за мен белотата е светлина ичистота на мисълта.
  • Благoдаря ви!!!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...