Mar 9, 2012, 3:29 PM

Така е бяло...

  Poetry » Other
1.2K 0 25

 

 

                                Провокирано...

 

 

 

 

Така е бяло вече в дните ми.
От бяло тишината онемя.
Небето ми
се скри,

отиде си...
И птиците отлитнаха
наникъде
cлед моята изгубена дъга.
Земята в клоните се свря.
И няма корени...

Гнездата се посяха в дири
от смачкани черупки и пера...
И ще поникне ли надеждата, не зная...
И не разбрах кога, къде, кои
със бяло светлината ослепиха...
И вече бели ириси са дните ми -
зеници празни с нищо и с мълчание...

И аз не зная вече смисъла...


 


Така е бяло, 
                      бяло,
                                 бяло,
                                           бяло...


Така е плътно с бяло бездихание...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Гоцева All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Душата ми плаче за сняг
    за чисто, за бяло душата ми плаче...."
    Спомних си го, защото много го харесвам , а ти с твоето "бяло" го догонваш успешно!
  • Душата ти е чиста, свежа, бяла! Поезията, която ражда тя, е вълшебна! Поздравявам те!
  • Ще поникне върху поетичната ти бяла душа! Много е хубаво!
  • Браво Елена,за мен белотата е светлина ичистота на мисълта.
  • Благoдаря ви!!!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...