Така е то
Така е то – с адрес на кръстопът.
И кой строи си къщата на ъгъл?
В очите ми прозорците блестят
и вятърът признава, че е лъгал,
не може съ̀лзите да изсуши,
а уж ме жали: —Виж се ти! Горката!
Уж имаш девет котешки души
и винаги си падаш на краката.
Нервира ме, а зная, че е прав,
поляга мъдрост тихичко, на лакът.
А лудостите в буйния ми нрав?
Понякога петима Петко чакат.
Изплитам от косите си месал,
очите си да вържа и сърцето.
Да стягам дълго и по пътя бял
да тръгна. Боса, гола. Докъдето
пак на ръце ме носи месец луд.
Мостовете горят. И тихо стенат.
Трошица обич, падам в нечии скут...
За някого съм обич и Вселена.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
