Така еднакви са мечтите ни...
Искам да имам такава любов,
че само лъч да ми стига.
Всеки ден да е с целувка по-нов,
а късметът-Крез да ми намига.
Искам да имам приятели-дъбове,
силни, устойчиви и гръмоспиращи.
Да изглаждат в душата назъбени ръбове
и под техните клони да спирам.
Искам децата ми да са до мене,
да не бягат далече в неволя.
Следа да оставя след себе си..
За това тихо се моля...
Много искаш! - Изсмя се Съдбата-
Наговорили сте се от четири посоки.
Скука с вас е на Земята!
Пред мечтите все еднакво сте високи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ниела Вон Всички права запазени
Поздрави!
