Разсъмва се. Гларуси, чайки летят,
пригласят на плача ми - крещят.
Със крясък ми напомнят милите,
че още съм и аз сред живите.
Съдбата ми е тъжна, монотонна,
ту малко здрава съм, ту много болна.
Мечтаех от сили да пращя
и мислите на глас да изкрещя.
Да не подтискам чувствата си скрито,
да гледам весело, а не сърдито.
И като някога - от смях да се заливам
и весело да пея - без да спирам. ...