Така ми се иска!
Разсъмва се. Гларуси, чайки летят,
пригласят на плача ми - крещят.
Със крясък ми напомнят милите,
че още съм и аз сред живите.
Съдбата ми е тъжна, монотонна,
ту малко здрава съм, ту много болна.
Мечтаех от сили да пращя
и мислите на глас да изкрещя.
Да не подтискам чувствата си скрито,
да гледам весело, а не сърдито.
И като някога - от смях да се заливам
и весело да пея - без да спирам.
Харесвам да живея бурно, динамично -
сега я карам някак прозаично.
Движението много ми приляга,
бездействието страшно ми дотяга.
Искам да бъда палава, игрива -
какво, че не съм млада и красива?
И аз си имам своите позитиви -
да ги покажа - трябват ми мотиви.
Все някой може да ги оцени -
за миг живота ми да промени.
Със сигурност не зная как ще действам,
но трябва мъничко да се задействам.
Не искам сбирка, не искам и купон.
Искам да пиша като за маратон.
И да сe покажа така на света,
че не съм вече безлична жена.
evropa
© Нели All rights reserved.
