Така не се и влюбих в поетеса...
Така не се и влюбих в поетеса.
Познавам много. (Цветни по душа).
Попиват, пушат, стихоплетстват,
но Ти си някак повече Жена!
Защото, ето примерна причина:
Тревожиш ме със лекотата на небрежност.
Дори и кръвното от нерви да ми вдигаш,
утихвам целият. И после ми е нежно...
А иначе съм кротък, като агне.
И вълк - свиреп. Тъй, както ми подложиш.
Понякога наистина - нахален,
и често - благ. Като по образ, Бо̀жи...
Та..., аз не искам да си поетеса!
Един във къщата ни
стига.
Тестото без мая да го омесиш -
ще втаса и с любов,
а не със стихове.
Наистина съм адски сложен.
И пъзел, рядък, Нелогичен.
Най-лесната любов, нарежда се.
Най-трудната е истинско обичане!
Момичета, простете! (Нищо лично).
Мастилото - до шия и по белия ми косъм.
В живота няма нищо по-лирично,
да имаш отговори без въпроси...
Добре от всичките ти дарби,
поне, че рими не подреждаш.
От тебе само си откраднах,
искрица мъничка - надежда...
Във буен огън да
порасне.
За цял живот, и да ни сгрява.
Не се гаси, туй що не гасне!
Любов да има - трябва вяра!..
Стихопат.
(Danny)
18.11.2018
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
