Така разбирам че обичам
Пътечки нежност по гърба ти,
бавно пръстите ми следват,
докосвал съм те милиони пъти,
но още хиляди по толкова не ще ми стигнат,
за кожата ти вечната, неутолима жажда,
мъчи ме, възможно най-прекрасна пристрастеност,
клептоман в поредната греховна кражба,
откраднат миг за глътка споделена нежност,
опипвам те с открити длани,
сякаш скрила си от мене любовта си,
огнени копнежи във дъха ми,
прогарят кожата ти на пътечки,
и сякаш подивял, със нова сила,
плътта ти щателно претърсвам,
със мен градината на любовта си споделила,
от плода на щастието си откъсвам,
а то пулсира във всяка твоя клетка,
от устните ти го извличам,
докосвам те - сърце ми трепва,
така разбирам че обичам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деян Димитров Всички права запазени
