Така реших
Няма да говоря с никой, думите ми са излишни вече.
И да пиша няма смисъл, знам.
Моят свят е винаги обречен,
но сега нито на копнеж, нито на вълшебен блян.
Сега съм сред моята си мъка,
сама седя си у дома.
Сега ме чака ни среща, ни разлъка,
а пак жестоката война във моята глава.
Сега на ум със себе си ще споря,
къде ли сбърках, какво сгреших.
И тази вечер пак сама ще си говоря,
но в самотата си сама да бъда аз реших.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Антоанета Георгиева Всички права запазени
