Няма да говоря с никой, думите ми са излишни вече.
И да пиша няма смисъл, знам.
Моят свят е винаги обречен,
но сега нито на копнеж, нито на вълшебен блян.
Сега съм сред моята си мъка,
сама седя си у дома.
Сега ме чака ни среща, ни разлъка,
а пак жестоката война във моята глава.
Сега на ум със себе си ще споря,
къде ли сбърках, какво сгреших.
И тази вечер пак сама ще си говоря,
но в самотата си сама да бъда аз реших.
© Антоанета Георгиева All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
