Няма да говоря с никой, думите ми са излишни вече.
И да пиша няма смисъл, знам.
Моят свят е винаги обречен,
но сега нито на копнеж, нито на вълшебен блян.
Сега съм сред моята си мъка,
сама седя си у дома.
Сега ме чака ни среща, ни разлъка,
а пак жестоката война във моята глава.
Сега на ум със себе си ще споря,
къде ли сбърках, какво сгреших.
И тази вечер пак сама ще си говоря,
но в самотата си сама да бъда аз реших.
© Антоанета Георгиева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
