Ех, каква я направихме с теб... Всичко как се обърка,
та каруцата пак е пред коня? Късмет ли е, що ли?!
Уж не трябваше тъй да се случва... И все ме човърка
нещо вътре и сам си задавам въпроса: Защо ли
си докарахме болест на здрава глава?! Кой да каже,
явно някъде някой е драснал - така да се случи,
че съдбата ни грабна, понесе ни... и ни наказа,
сякаш каза: "Каквото си търсил, това ще получиш!"
и с ехидна усмивка пося между нас остри тръни
върху буйните цветни лехи и изскуба цветята,
а след туй се оттегли с поклон... Свят расте помежду ни,
свят пространство разделя на две всички бъдещи дати...
Продължаваме - всеки по пътя си (как ли да бъде?!)...
Продължаваме - всеки със собствен железен хомот:
ти - навярно дамгосана с "грешница", аз - със присъда
да остана най-тъмната страница в твоя живот!
© Засегабезиме Всички права запазени