Така се случи…
Сама взех това решение и не съжалявам,
когато проблем има, пред него аз се изправям.
Отново изправена пред предателството стоя,
вътрешно от ярост и тъга сякаш ще изгоря.
Преди съм казвала: „Както вие с мен, така и аз”,
макар и тъга да настъпва в този труден час.
Компромисите, правени от мен, не оценяват.
Добре… тогава само спомените ни остават.
Не твърдя, че съм перфектна и идеална, НЕ СЪМ,
но когато приятел има проблем, зад него съм.
Още веднъж предадена… за кой ли пореден път.
Кой ли ден от мен ще остане само едната плът?
Душата си раздавам на околните УЖ хора,
но вече сякаш надделява същинска умора.
Най-близкият ти човек срещу теб да се обърне…
Как да не боли? Как времето назад да се върне?
Как да не парят очите, да не текат сълзите?
Този път нямам сили да продължа с мечтите.
От начало ще започна, нова книга ще пиша…
единствената ми сила, която в мене диша.
За приятелството край настана, така се случи,
такъв е животът… все някога ще се получи.
Сега боли. Да, но всичко с времето отминава
и дано хубавото от това в теб да остава!
© Стефка Георгиева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Страхотно е!!!!!!!
-
В стиховете се крие лека за болката... Поздрав!
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=140240 -
Благодаря на всичко за хубавите отзиви, а що се отнася до решението ми... да аз го взех. И компромисите имат край!
-
"От начало ще започна, нова книга ще пиша…
единствената ми сила, която в мене диша."
Дано новото начало е прекрасно
и небето над теб винаги да е ясно!
Много силно стихотворение! Поздрав! -
"Сама взех това решение и не съжалявам" ...ти си го взела,не някой друг.
-
Много болка има в стиховете ти..да наистина боли от загубата на приятел! Ала ние хората сме силни и може да се преборим с всички предизвикателства на живота!!! ПОздравления за реалността, която си описала..
-
За приятелството край настана, така се случи,
такъв е животът… Зажалост си много права, и приятелите стават качествени предатели. Поздрави, стихът ти ми хареса, толкова реален!!! -
ще се присъединя към коментара на Павлина... пиши стихове изливай там всичко негативно ... и прощавай и продължавай напред... граничи с мазохизмът но бъди добър човек и едва ли не казвай " давайте вие плюйте ранявайте аз по тези поводи ще напиша хубави неща " ... поне при мен е така ... хем успяваш да се пребориш с умората от битието хем не се оставяш да кривнеш от " правия път " ....
поздрави за искрения стих -
След болката остават хубави стихове като утеха, награда и удовлетворение... всеки сам си знае...
-
Аплодисменти,Стефи!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
