Така ще ни запомнят
Така ще ни запомнят, две очи
със болката потекла в тях.
Във залеза на дните ни горчи,
когато молиме за късче свят.
Във който с пръсти да рисуваме,
лицата си усмихнати в захлас!
Загледани след гаснещите залези
и изгревите недостигнали до нас!
И само две очи докрай ще помнят,
запазили онази топлина,
която никога не ще изстине,
и ще надмине вечността...
Така ще ни запомнят днес и винаги,
картините рисувани с душите ни!
С усмивките през сълзи начертали
прекрасни нежни спомени!
Копнежът ще угасне с времето.
А болката все някога... ще отболи.
Но две очи, докрай ще следват
на любовта красивите следи!
със болката потекла в тях.
Във залеза на дните ни горчи,
когато молиме за късче свят.
Във който с пръсти да рисуваме,
лицата си усмихнати в захлас!
Загледани след гаснещите залези
и изгревите недостигнали до нас!
И само две очи докрай ще помнят,
запазили онази топлина,
която никога не ще изстине,
и ще надмине вечността...
Така ще ни запомнят днес и винаги,
картините рисувани с душите ни!
С усмивките през сълзи начертали
прекрасни нежни спомени!
Копнежът ще угасне с времето.
А болката все някога... ще отболи.
Но две очи, докрай ще следват
на любовта красивите следи!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
