Така ще ни запомнят
Така ще ни запомнят, две очи
със болката потекла в тях.
Във залеза на дните ни горчи,
когато молиме за късче свят.
Във който с пръсти да рисуваме,
лицата си усмихнати в захлас!
Загледани след гаснещите залези
и изгревите недостигнали до нас!
И само две очи докрай ще помнят,
запазили онази топлина,
която никога не ще изстине,
и ще надмине вечността...
Така ще ни запомнят днес и винаги,
картините рисувани с душите ни!
С усмивките през сълзи начертали
прекрасни нежни спомени!
Копнежът ще угасне с времето.
А болката все някога... ще отболи.
Но две очи, докрай ще следват
на любовта красивите следи!
със болката потекла в тях.
Във залеза на дните ни горчи,
когато молиме за късче свят.
Във който с пръсти да рисуваме,
лицата си усмихнати в захлас!
Загледани след гаснещите залези
и изгревите недостигнали до нас!
И само две очи докрай ще помнят,
запазили онази топлина,
която никога не ще изстине,
и ще надмине вечността...
Така ще ни запомнят днес и винаги,
картините рисувани с душите ни!
С усмивките през сълзи начертали
прекрасни нежни спомени!
Копнежът ще угасне с времето.
А болката все някога... ще отболи.
Но две очи, докрай ще следват
на любовта красивите следи!
© Евгения Тодорова All rights reserved.
