Така ще ни запомнят, две очи
със болката потекла в тях.
Във залеза на дните ни горчи,
когато молиме за късче свят.
Във който с пръсти да рисуваме,
лицата си усмихнати в захлас!
Загледани след гаснещите залези
и изгревите недостигнали до нас!
И само две очи докрай ще помнят,
запазили онази топлина,
която никога не ще изстине,
и ще надмине вечността... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up