15.06.2008 г., 15:09

Така си тръгвам

988 0 28


Не ми разказвай минали неща.
И името си премълчи.
Не ме обричай на страстта.
Скоро ще си ида. Със очи
преливащи от независимост
и вечно търсещи ръце.
Така си тръгвам - все усмихната -
животът ми не може с никого да спре.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иванка Гичева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • светъл живот нататък! пак ще се срещнем
  • Да,човек винаги,рано или късно остава сам!
  • Бива си те. Здравей. С очи преливащи от независимост и вечно търсещи ръце. С очи преливащи от независимост...много добре казано, точно и силно. Серт жена трябва да си. Силна и серт. Май господа колегите мъже се побойват от такива жени. Не знам как е при теб, ама май не е лесно. Стихчето ми хареса. Смело, емоционално и категорично.
  • Винаги те 4ета с удоволствие!Поздравления за 4удесния стих!
  • Ах,Ваня,миличка пак ме трогна.Прегръщам те.

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...