15.06.2008 г., 15:09

Така си тръгвам

980 0 28


Не ми разказвай минали неща.
И името си премълчи.
Не ме обричай на страстта.
Скоро ще си ида. Със очи
преливащи от независимост
и вечно търсещи ръце.
Така си тръгвам - все усмихната -
животът ми не може с никого да спре.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иванка Гичева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • светъл живот нататък! пак ще се срещнем
  • Да,човек винаги,рано или късно остава сам!
  • Бива си те. Здравей. С очи преливащи от независимост и вечно търсещи ръце. С очи преливащи от независимост...много добре казано, точно и силно. Серт жена трябва да си. Силна и серт. Май господа колегите мъже се побойват от такива жени. Не знам как е при теб, ама май не е лесно. Стихчето ми хареса. Смело, емоционално и категорично.
  • Винаги те 4ета с удоволствие!Поздравления за 4удесния стих!
  • Ах,Ваня,миличка пак ме трогна.Прегръщам те.

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...