Jun 15, 2008, 3:09 PM

Така си тръгвам

  Poetry
983 0 28


Не ми разказвай минали неща.
И името си премълчи.
Не ме обричай на страстта.
Скоро ще си ида. Със очи
преливащи от независимост
и вечно търсещи ръце.
Така си тръгвам - все усмихната -
животът ми не може с никого да спре.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иванка Гичева All rights reserved.

Comments

Comments

  • светъл живот нататък! пак ще се срещнем
  • Да,човек винаги,рано или късно остава сам!
  • Бива си те. Здравей. С очи преливащи от независимост и вечно търсещи ръце. С очи преливащи от независимост...много добре казано, точно и силно. Серт жена трябва да си. Силна и серт. Май господа колегите мъже се побойват от такива жени. Не знам как е при теб, ама май не е лесно. Стихчето ми хареса. Смело, емоционално и категорично.
  • Винаги те 4ета с удоволствие!Поздравления за 4удесния стих!
  • Ах,Ваня,миличка пак ме трогна.Прегръщам те.

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...