Такава излагация!...Егати!...
"Евстати + Василева >ЛюбоФ!"
Евстати аз съм, Бог да ме убие!
Хлапашки надпис - снощен, нов!
Ужасен е!... Сега ще го изтрия!
Василева – от горния етаж.
Самотна, милата!... Е, има куче...
Почерпих я с кафе веднъж ли, дваж...
И виж сега какво пък се получи!...
„Какво тук правиш, бе, серсем?...
Резила ли се мъчиш да си скриеш?!”
Пронизва мойта с поглед зъл, студен...
Да има как, с очи ще ме убие...
„Какъв резил, бе?... С таз коза?!
Ти осъзнаваш ли какво говориш?
Е... черпих я веднъж една боза,
затуй ли днес ще ми мърмориш?...”
„О, състрадателен?!... Я виж!...
Ми той - света водица ненапита!...
Виновен щом си, ще мълчиш,
и във лъжи сега не се оплитай!...
Не ми разправяй, че оназ коза,
проскубана, с очи на гладна котка,
със теб била е само на боза...
Нали я знам добре каква е кротка!...
Да бе попитал някой просветен
дали козата ти боза обича...
Опитваш се да ме пързаляш, Men!
Това на нищо вече не прилича!...
Петно сега си лепнал на дома,
загряваш ли, нещастнико Евстати?!...
Поне да струваше като мома!..
Такава излагация!... Егати!...”
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Роберт Всички права запазени
