Такава жена
когато дойда при теб
да легнеш по гръб гол
и да не мърдаш,
за да не загубя съвсем нищичко
от мъжката ти сила;
да ме оставиш АЗ да се потрудя
да дам щастие
и на двама ни -
това ми написа.
- Съгласен съм - написах й аз.
Искам:
оргинални картини по стените
и да е мръсничко;
леглото да не е оправяно
поне седмица,
а чаршафите да са...
е, малко "съмнителни";
писнало ми е
от стерилните жилища на новобогаташите;
искам АТМОСФЕРА -
това ми написа.
- Може да се уреди - написах й аз.
Искам:
да не искаш да ти рецитирам
последните си стихове
като свършим и се отпуснем
в блажена нега;
и изобщо никакви стихове
да не искаш да ти рецитирам;
особено твоите -
това ми написа.
- Започва да ми харесва - написах й аз.
Искам:
да си беден;
по пода да се търкалят
празни бирени бутилки;
да не те смущава красотата ми
и да не спреш да пишеш поезия,
когато ослепителното ми тяло си тръгне,
за да не се върне никога вече -
това ми написа.
- Нищо по-лесно! - написах й аз.
И повече нищо не ми написа.
Но и не дойде.
Остави ме да се чудя:
Коя ли беше?
Жена ли беше?
И има ли изобщо
Такава Жена?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Белчев Всички права запазени
