Такава остани
Проклета любовта ти без възторг!
Такава остани -
разлистена за мойта горест.
Любовта е свобода, а аз съм жалък роб.
Слънчева, душата ми е преизподня,
а в нея ти си бог.
И дяволът си ти.
Премина като огън
през жълтата гора на мойте чувства
и без жалост я запали.
Разхождай се сама сега сред своите пожари!
Честита пролетта - да върне старата ми вяра!
Но с трохите ти не мога да теша
трапезата си пуста.
А ти, не се променяй,
такава остани -
море в очите ти да плиска,
кошута в стъпките си приютявай,
да пръхне кожата ти - кадифе и морска пяна,
в кръвта ти вятър да люлее пламък!
И когато някога се умориш -
прошка от живота си не искай!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Веселинов Всички права запазени
