purko59 (Ангел Веселинов)
445 3015
12.06.2009 г., 9:34 ч.

Такава остани 

  Поезия » Любовна
719 0 8

Проклета любовта ти без възторг!

Такава остани -

разлистена за мойта горест.

Любовта е свобода, а аз съм жалък роб.

Слънчева, душата ми е преизподня,

а в нея ти си бог.

И дяволът си ти.

 

Премина като огън

през жълтата гора на мойте чувства

и без жалост я запали.

Разхождай се сама сега сред своите пожари!

Честита пролетта - да върне старата ми вяра!

Но с трохите ти не мога да теша

трапезата си пуста.

 

А ти, не се променяй,

такава остани -

море в очите ти да плиска,

кошута в стъпките си приютявай,

да пръхне кожата ти - кадифе и морска пяна,

в кръвта ти вятър да люлее пламък!

И когато някога се умориш -

прошка от живота си не искай!

 

 

  

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • !!!
  • Прекрасно стихотворение!!
  • без прошка!...обич до край!!!

    хареса ми..!!!
    поздравления!!!
  • ...такава остани..
    убивай ме от обич
    гори ме
    давай ми трохи
    заробвай ме
    във ада ме прати
    разлиствай горестта ми.....

    Извинете, кога ще и се радвате на тази ваша любов?!!
    за вас ..тя е страдание...НЕВЪЗМОЖНОСТ!!!
    ЗАЩО?? КОМУ е нужна такава любов- Страдание!!??

    ..Силен стих! хареса ми .. и предизвика тъга..
  • Красиво!!!Поздрав и от мен!
  • Хубаво!!!
    Поздрави от Варна!
  • Добрич - напред! Поздрав от Силистра (Лондон) Ваше Благородие
  • Очаквах, че краят ще бъде:
    "И когато някога се умориш -
    при мен ела!"

    Поздрави!
Предложения
: ??:??