Такава остани
Проклета любовта ти без възторг!
Такава остани -
разлистена за мойта горест.
Любовта е свобода, а аз съм жалък роб.
Слънчева, душата ми е преизподня,
а в нея ти си бог.
И дяволът си ти.
Премина като огън
през жълтата гора на мойте чувства
и без жалост я запали.
Разхождай се сама сега сред своите пожари!
Честита пролетта - да върне старата ми вяра!
Но с трохите ти не мога да теша
трапезата си пуста.
А ти, не се променяй,
такава остани -
море в очите ти да плиска,
кошута в стъпките си приютявай,
да пръхне кожата ти - кадифе и морска пяна,
в кръвта ти вятър да люлее пламък!
И когато някога се умориш -
прошка от живота си не искай!
© Ангел Веселинов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
!!!
-
Прекрасно стихотворение!!
-
без прошка!...обич до край!!!
хареса ми..!!!
поздравления!!! -
...такава остани..
убивай ме от обич
гори ме
давай ми трохи
заробвай ме
във ада ме прати
разлиствай горестта ми.....
Извинете, кога ще и се радвате на тази ваша любов?!!
за вас ..тя е страдание...НЕВЪЗМОЖНОСТ!!!
ЗАЩО?? КОМУ е нужна такава любов- Страдание!!??
..Силен стих! хареса ми .. и предизвика тъга.. -
Красиво!!!Поздрав и от мен!
-
Хубаво!!!
Поздрави от Варна!
-
Добрич - напред! Поздрав от Силистра (Лондон) Ваше Благородие
-
Очаквах, че краят ще бъде:
"И когато някога се умориш -
при мен ела!"
Поздрави!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
