Такава съм...
Такава съм...
Прегръщай ме, целувай ме
в нощта - жарава като лято...
и бавно разсъбличай с мен
задръжките останали, когато
самотна бях - и нежна, и свенлива,
когато бях невидима сълза,
тогава бях и румена, и дива,
но - ето ме - сега съм любовта!
Обичай ме - такава съм - брутална,
сега съм само къс порок,
обичай ме - такава съм - фатална
и кратка съм като амок...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Георгиева Всички права запазени
