Такава съм.
Преследвам северния вятър.
Може би очаквайки да срещна... нещо.
Или някого, или пък теб,
Не знам, но чувствам вътре в мен, че трябва.
Такава съм.
Преследвам северния вятър.
Може би с надеждата да го догоня.
Или него, или пък мен,
не знам, но трябва да открия…
Такава съм.
Преследвам северния вятър.
Може би залитайки понякога…
По ръба на този свят е трудно да се крачи.
Знам го, но сърцето в мен не спира.
Каква съм?
Преследвам северния вятър?
Човек? Мечта? Сън или театър?
Човек. Мечта. И сън, и стар театър.
Всички заедно в едно
са моята съдба.
© Марина Всички права запазени
хубаво е, Марина...
сърдечно..