Такива работи
Склероза, куку ли – не знам,
ей тъй в палтенцето се гуша,
вървя и си говоря сам.
И си представям, че ме слушаш.
Не мога да се отърва
от туй, каквото и да сторя!
И даже спирам да вървя,
а пък не спирам да говоря.
То монолозите – добре,
обаче взех да се улавям:
отива работата зле,
започнах да си отговарям.
Като в съвременна пиеса:
актьорът, режисьорът – аз съм.
И сцена. И дори завеса.
Накрая сам си ръкопляскам.
И сам си пея, сам си плача,
докато в някое дърво,
така се тресна, че се стресна.
А тук се правя на палячо,
нали се сещаш за какво?
За да ти бъде интересно)))Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Райчо Русев Всички права запазени
