Такива работи
Склероза, куку ли – не знам,
ей тъй в палтенцето се гуша,
вървя и си говоря сам.
И си представям, че ме слушаш.
Не мога да се отърва
от туй, каквото и да сторя!
И даже спирам да вървя,
а пък не спирам да говоря.
То монолозите – добре,
обаче взех да се улавям:
отива работата зле,
започнах да си отговарям.
Като в съвременна пиеса:
актьорът, режисьорът – аз съм.
И сцена. И дори завеса.
Накрая сам си ръкопляскам.
И сам си пея, сам си плача,
докато в някое дърво,
така се тресна, че се стресна.
А тук се правя на палячо,
нали се сещаш за какво?
За да ти бъде интересно)))© Райчо Русев All rights reserved.
