Тъжно е, нищо че свети
жизнерадостно слънце навън,
завъртяват се в мен световете -
грамофонена песен. Насън.
Тъжно е. Пеперудите бели
сипят прах върху мойта глава.
Има ли чувства в теб оцелели
за мен - остаряла и тъжна жена?
Жалко е. Ненаситила никой гръдта ми -
че е празно дървото без плод.
Няма никакъв смисъл плътта ни,
щом не може да дава живот.
Вижда се - тоз живот безпощаден,
щом е пълен с празни дела,
щом не светим, защо ни е даден?
Щом задружно делим самота?
Тъжно е... за единия залък
толкоз зверски да се дерем...
Че вълкът е голям, щом човекът е малък,
но... тъй и тъй някой ден ще умрем.
Тъжно е, тъжно... а така ми се щеше
да е сладък и цветен светът.
А във мене растат страховете,
но това си е от възрастта...
С възрастта ми пораства неверие
и оголен е хищният зъб,
а пеперуди, слънца и доверие
са детинщини! В мен са, но спят...
© Миглена Цветкова Всички права запазени