1.05.2011 г., 17:31

Такова настроение

877 0 7

Тъжно е, нищо че свети

жизнерадостно слънце навън,

завъртяват се в мен световете -

грамофонена песен. Насън.

 

Тъжно е. Пеперудите бели

сипят прах върху мойта глава.

Има ли чувства в теб оцелели

за мен - остаряла и тъжна жена?

 

Жалко е. Ненаситила никой гръдта ми -

че е празно дървото без плод.

Няма никакъв смисъл плътта ни,

щом не може да дава живот.

 

Вижда се - тоз живот безпощаден,

щом е пълен с празни дела,

щом не светим, защо ни е даден?

Щом задружно делим самота?

 

Тъжно е... за единия залък

толкоз зверски да се дерем...

Че вълкът е голям, щом човекът е малък,

но... тъй и тъй някой ден ще умрем.

 

Тъжно е, тъжно... а така ми се щеше

да е сладък и цветен светът.

А във мене растат страховете,

но това си е от възрастта...

 

С възрастта ми пораства неверие

и оголен е хищният зъб,

а пеперуди, слънца и доверие

са детинщини! В мен са, но спят...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миглена Цветкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Силно въздействащ стих!
  • Събуди ги)
    Хубаво стихотворение, тъжните констатации ще бъдат опровергани, дълбоко в себе си вярваш, че това е възможно.
    Поздрави!
  • "Жалко е. Ненаситила никой гръдта ми -
    че е празно дървото без плод.
    Няма никакъв смисъл плътта ни,
    щом не може да дава живот."

    Браво, Меги!
    Толкова много истини...
    Философия отвсякъде...
    Хубав много!!!
  • Харесах!С поздрави, Меги!
  • И пеперудите, и слънцето ще се събудят, и светлина ще озари сърцето ти. Поздрав за съкровената изповед!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...