May 1, 2011, 5:31 PM

Такова настроение

  Poetry
878 0 7

Тъжно е, нищо че свети

жизнерадостно слънце навън,

завъртяват се в мен световете -

грамофонена песен. Насън.

 

Тъжно е. Пеперудите бели

сипят прах върху мойта глава.

Има ли чувства в теб оцелели

за мен - остаряла и тъжна жена?

 

Жалко е. Ненаситила никой гръдта ми -

че е празно дървото без плод.

Няма никакъв смисъл плътта ни,

щом не може да дава живот.

 

Вижда се - тоз живот безпощаден,

щом е пълен с празни дела,

щом не светим, защо ни е даден?

Щом задружно делим самота?

 

Тъжно е... за единия залък

толкоз зверски да се дерем...

Че вълкът е голям, щом човекът е малък,

но... тъй и тъй някой ден ще умрем.

 

Тъжно е, тъжно... а така ми се щеше

да е сладък и цветен светът.

А във мене растат страховете,

но това си е от възрастта...

 

С възрастта ми пораства неверие

и оголен е хищният зъб,

а пеперуди, слънца и доверие

са детинщини! В мен са, но спят...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Миглена Цветкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Силно въздействащ стих!
  • Събуди ги)
    Хубаво стихотворение, тъжните констатации ще бъдат опровергани, дълбоко в себе си вярваш, че това е възможно.
    Поздрави!
  • "Жалко е. Ненаситила никой гръдта ми -
    че е празно дървото без плод.
    Няма никакъв смисъл плътта ни,
    щом не може да дава живот."

    Браво, Меги!
    Толкова много истини...
    Философия отвсякъде...
    Хубав много!!!
  • Харесах!С поздрави, Меги!
  • И пеперудите, и слънцето ще се събудят, и светлина ще озари сърцето ти. Поздрав за съкровената изповед!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...