Мечтите ми подържат моя дух.
Надеждата ме тласка все напред.
Стремежът ми отрано не е кух.
Превземам аз нещата в ред, без ред...
И справям се в живота днеска сам.
В мишената попада мой куршум.
И знам го аз божествения псалм:
край себе си не вдигам много шум.
И мойто Аз със мене все върви.
В стиха е трубадурският ми глас.
Сърцето ми понякога кърви...
Спасява ме пшеничения клас.
И в злото чак аз търся все добро.
В среброто пък откривам и златò.
© Никола Апостолов Всички права запазени
Пък и, дай Боже, повече такива хора!